Първа приказка

или нещо такова...не съм много добра в прозата:

Заешката кожа

Това беше стара къща - можеби не толкова стара колкото стари изглеждаха нещата в нея.Тапетите на стените бяха обелени,мебелите уръфани,килимите и подовете мръсни.Едно време в тези стаи цареше живот и малките деца се гонеха наоколо - играеха с корабчета с топчета, редяха пъзели и рисуваха по стените.Тяхната баба им приготвяше купа с пуканки, правеше им крем-карамел и други сладки кремове,готвеше вкусни манджи.Е,вътре никога не е била подържана перфектна чистота и подредба,нито беше пълно с красиви скъпи предмети,но всички бяха щастливи и доволни с това,което имаха.

Там сега изглеждаше и иначе празно: някои от вещите бяха отдавна прехвърлени тук-там,раздадени на роднини,твърде стари или непоправимо повредени бяха изхвърлени или кой знае къде изгубени.Дървените полици на библиотеката бяха потъмнели,целите в петна и прах, вече почти сиво-виолетови.Старият часовник със стрелки беше заменен с евтин електронен.Между книгите се мяркаха снимки,без рамка,пъхнати ей-така...

На едно от канапетата в спалнята едно време имаше стара, трикрака заешка кожа, с която децата често си играеха като втриваха пръсти в козината и и я рошеха.Кой знае какво се въртеше във въображението им тогава - можеби пипнешком търсеха в нея юздите на своя вълшебен лъв, с който щяха да полетят към приказна страна; или искаха да открият малките човечета живеещи между сивите косми, в своите градове, с блестящи църкви и дворци.Тази кожа я нямаше сега там - и никой вече не си спомяше къде е отишла.Можеби бе избягала сама,понеже не иска да седи вече на канапето без да има кой да и се порадва и да се заиграе с нея;можеби бе потърсила друг диван,у друго семейство с весели деца,чуруликащи сладкозвънно - или бе отлетяла сама към онази вълшебна страна,заедно с малките човечета,за да чака някой да я потърси - и все още чака