Дъжд

Обичам, когато навън вали

Обичам мокрите шарени листа по паважа

Обичам да пътувам с шал и качулка в автобуса

Обичам да си пропускам спирката и да слизам на последната, за да се върна пеша у дома

Обичам да пресичам тичайки мократа улица

Обичам да се разминавам с мокри момчета които гледат надолу, докато аз гледам нагоре

Обичам мокрите коси на хората

Обичам миризмата на топли пици от будката и след нея миризмата на мокро куче, от която си сбръчкваш носа

Обичам да ми е студено на носа

Обичам да са ми мокри обувките

Обичам да усещам капките през панталона си

Обичам да нося сивото си палто

Обичам да гледам как се сгушват мокрите птици

Обичам да ходя наоколо сякаш съм сама и единствена

Обичам да ходя по заобиколни пътеки

Обичам тихото скимтене, което издавам докато прескачам големи локви и пак се намокрям

Обичам капките натежали по листата

Обичам цвета на мокрите дървета

Обичам да усещам хлад в очите си

Обичам когато слушам много тъжна песен , а трябва по средата да я спра, за да говоря с някой - да го гледам право в очите, сякаш го слушам внимателно, а дъното на моите очи още да трепти от песента и мисълта ми да е далеч, далеч. без никой да го знае ...

gif-чета

Ето с какво се занимавах вчера цял ден :) Практикуваме ли колеги? _______________________________________ _______________________________________ _______________________________________

Първа приказка

или нещо такова...не съм много добра в прозата:

Заешката кожа

Това беше стара къща - можеби не толкова стара колкото стари изглеждаха нещата в нея.Тапетите на стените бяха обелени,мебелите уръфани,килимите и подовете мръсни.Едно време в тези стаи цареше живот и малките деца се гонеха наоколо - играеха с корабчета с топчета, редяха пъзели и рисуваха по стените.Тяхната баба им приготвяше купа с пуканки, правеше им крем-карамел и други сладки кремове,готвеше вкусни манджи.Е,вътре никога не е била подържана перфектна чистота и подредба,нито беше пълно с красиви скъпи предмети,но всички бяха щастливи и доволни с това,което имаха.

Там сега изглеждаше и иначе празно: някои от вещите бяха отдавна прехвърлени тук-там,раздадени на роднини,твърде стари или непоправимо повредени бяха изхвърлени или кой знае къде изгубени.Дървените полици на библиотеката бяха потъмнели,целите в петна и прах, вече почти сиво-виолетови.Старият часовник със стрелки беше заменен с евтин електронен.Между книгите се мяркаха снимки,без рамка,пъхнати ей-така...

На едно от канапетата в спалнята едно време имаше стара, трикрака заешка кожа, с която децата често си играеха като втриваха пръсти в козината и и я рошеха.Кой знае какво се въртеше във въображението им тогава - можеби пипнешком търсеха в нея юздите на своя вълшебен лъв, с който щяха да полетят към приказна страна; или искаха да открият малките човечета живеещи между сивите косми, в своите градове, с блестящи църкви и дворци.Тази кожа я нямаше сега там - и никой вече не си спомяше къде е отишла.Можеби бе избягала сама,понеже не иска да седи вече на канапето без да има кой да и се порадва и да се заиграе с нея;можеби бе потърсила друг диван,у друго семейство с весели деца,чуруликащи сладкозвънно - или бе отлетяла сама към онази вълшебна страна,заедно с малките човечета,за да чака някой да я потърси - и все още чака