What dreams I'm made of

Тези дни романтиката ми дойде в повече, или иначе казано точно толкова колкото ми е нужно, за ме запали да се почувствам жива, за да се почувствам АЗ.Снимките са от вчера и днеска и не претендират да са нито професионално нито художествено добри, и слава богу - защото никой който има за цел да се доближи до натурата в тези точно моменти, погледнати през моите очи, само би се изложил и провалил жестоко в начинанието.Те са за да ми напомнят като картички, като любовни писма от есента, с чиято хлапашка и наивна любов скоро ще се разделя - като копчета на старо палто, като мидичка от брега, чиято ивица е очертала края на детството. Оставям си в апартамента в Овча Купел тази вечер да си мечтая за есента в която ще съм се нанесла в моя малък апартамент/стаичка близо до Хиподрума, когато всеки ден ще ходя да давам моркови на конете и да ги помилвам за "Здравей!", където ще прекарвам следобедите в борисовата и ще си спомням за лятото когато с Мила, Ива, Дина и Анди сме танцували голи около лагерен огън, горяли сме не нарисуваните си до тогава шедьоври, и сме се смяли пред очите на някой ням скитник по света, на който ще предложим късче дом тука.