— france et la Vie—

Помогнете на Емо!

2008-12-17T00:29:00.003+02:00

Той е едно безкрайно красиво, талантливо и прекрасно момче, което завърши моята гимназия и веднага след това е бил приет в Университета за приложни изкуства във Виена. На 24ти август претърпява абсурден инцидент и е прикован обездвижен за легло. Емо в момента е на 22 години и лекарите дават надежда, че ще се движи отново след прилагането на скъпоструващо лечение в чужбина. Художествената гимназия заедно с родителите на Емо и всички негови приятели организират благотворителна изложба тази събота 20ти декември, от 18:30, в сградата на Националната Художествена Гимназия в София (розовата сграда срещу Попа ).

Това което ви моля да направите е :

Пуснете и помолете своите приятели да пуснат по един SMS на номер 17 777 (за вс. оператори ) с текст "DMS Emo" - така ще дарите 1.20лв за каузата. Повече за кампаниите на DMS и тяхната надеждност може да разберете тук : DMS център

Посетете откриването на изложбата тази събота от 6 и половина! Бъдете с нас дори и да не можете да закупите картина или да подпомогнете финансово по друг начин - нека покажем на себе си, на медиите, които ще са там, на Емо и неговите близки, че сме с тях преди празниците и сме съхранили свещичка доброта в сърцата си! Не се притеснявайте ако не познавате мен или някой друг - напишете ми 2 думи, поканете и свои приятели и отделете малко време за доброта и надежда!

Това е сайтът на който може да разберете повече информация за Емо, да видите негови снимки, както и номерата на сметките му и всички останали начини, по които можете да му помогнете: Емо Харизанов

Можете да гледате репортаж за Емо на този линк : БНТ репортаж видеото е в дясно и почва веднага след рекламата за Българската Коледа.

Не се колебайте да помечтаете, че ще успеем заедно да излекуваме Емо и да направим от това нещастие само изживяване, което да го направи още по-силен, красив и талантлив млад човек. Той не е спрял да се държи мъжки нито за ден, нито за миг не е допускал възможноста, че няма да се оправи! Нека му помогнем за това!

Благодаря ви много - чакаме ви в събота!

~ Хриси

What dreams I'm made of

2008-11-07T20:18:00.001+02:00

Тези дни романтиката ми дойде в повече, или иначе казано точно толкова колкото ми е нужно, за ме запали да се почувствам жива, за да се почувствам АЗ.Снимките са от вчера и днеска и не претендират да са нито професионално нито художествено добри, и слава богу - защото никой който има за цел да се доближи до натурата в тези точно моменти, погледнати през моите очи, само би се изложил и провалил жестоко в начинанието.Те са за да ми напомнят като картички, като любовни писма от есента, с чиято хлапашка и наивна любов скоро ще се разделя - като копчета на старо палто, като мидичка от брега, чиято ивица е очертала края на детството. Оставям си в апартамента в Овча Купел тази вечер да си мечтая за есента в която ще съм се нанесла в моя малък апартамент/стаичка близо до Хиподрума, когато всеки ден ще ходя да давам моркови на конете и да ги помилвам за "Здравей!", където ще прекарвам следобедите в борисовата и ще си спомням за лятото когато с Мила, Ива, Дина и Анди сме танцували голи около лагерен огън, горяли сме не нарисуваните си до тогава шедьоври, и сме се смяли пред очите на някой ням скитник по света, на който ще предложим късче дом тука.

Stereophonics

2008-05-11T21:10:00.011+03:00

Това е съобщение за всички, които харесват Stereophonics, и искат да ги видят на живо в България! Започнахме инициативата "Maybe Tomorrow... we'll bring Stereophonics in Bulgaria" ! Можете да ни добавите в Myspace last.fm и Facebook . Главната ни цел е да съберем възможно най-много хора, които да гласуват в eventful.com за концерт в България на този адрес: http://eventful.com/demand/D0-001-001782649-6 с което да докажем, че за тях тук има публика и да го предоставим като доказателство на музикалните агенции, които канят изпълнители в България, които от своя страна да ги поканят у нас! Имаме около месец-два за това - групата изнася концерт в Букурещ на румънския B'Estfest на 6ти Юли и, а следващия им концерт е на 11ти, което прави точно една пауза като за концерт у нас ИМАМЕ РЕАЛНИЯ ШАНС ЗА ТОВА! В интервю със Stereophonics групата говори, че са обмисляли евентуално идване в България! Това, което молим от вас е ВСЯКАКЪВ НАЧИН да разпространявате линка в eventful.com даден по-горе и идеята! Зарибявайте вашите приятели с музиката на Stereophonics! БЛАГОДАРИМ ВИ!

Audioslave - Until We Fall

2008-04-08T20:38:00.001+03:00

Дъжд

2007-10-29T16:53:00.000+02:00

Обичам, когато навън вали

Обичам мокрите шарени листа по паважа

Обичам да пътувам с шал и качулка в автобуса

Обичам да си пропускам спирката и да слизам на последната, за да се върна пеша у дома

Обичам да пресичам тичайки мократа улица

Обичам да се разминавам с мокри момчета които гледат надолу, докато аз гледам нагоре

Обичам мокрите коси на хората

Обичам миризмата на топли пици от будката и след нея миризмата на мокро куче, от която си сбръчкваш носа

Обичам да ми е студено на носа

Обичам да са ми мокри обувките

Обичам да усещам капките през панталона си

Обичам да нося сивото си палто

Обичам да гледам как се сгушват мокрите птици

Обичам да ходя наоколо сякаш съм сама и единствена

Обичам да ходя по заобиколни пътеки

Обичам тихото скимтене, което издавам докато прескачам големи локви и пак се намокрям

Обичам капките натежали по листата

Обичам цвета на мокрите дървета

Обичам да усещам хлад в очите си

Обичам когато слушам много тъжна песен , а трябва по средата да я спра, за да говоря с някой - да го гледам право в очите, сякаш го слушам внимателно, а дъното на моите очи още да трепти от песента и мисълта ми да е далеч, далеч. без никой да го знае ...

gif-чета

2007-10-16T16:46:00.002+03:00

Ето с какво се занимавах вчера цял ден :) Практикуваме ли колеги? _______________________________________ _______________________________________ _______________________________________

Първа приказка

2007-10-16T01:29:00.000+03:00

или нещо такова...не съм много добра в прозата:

Заешката кожа

Това беше стара къща - можеби не толкова стара колкото стари изглеждаха нещата в нея.Тапетите на стените бяха обелени,мебелите уръфани,килимите и подовете мръсни.Едно време в тези стаи цареше живот и малките деца се гонеха наоколо - играеха с корабчета с топчета, редяха пъзели и рисуваха по стените.Тяхната баба им приготвяше купа с пуканки, правеше им крем-карамел и други сладки кремове,готвеше вкусни манджи.Е,вътре никога не е била подържана перфектна чистота и подредба,нито беше пълно с красиви скъпи предмети,но всички бяха щастливи и доволни с това,което имаха.

Там сега изглеждаше и иначе празно: някои от вещите бяха отдавна прехвърлени тук-там,раздадени на роднини,твърде стари или непоправимо повредени бяха изхвърлени или кой знае къде изгубени.Дървените полици на библиотеката бяха потъмнели,целите в петна и прах, вече почти сиво-виолетови.Старият часовник със стрелки беше заменен с евтин електронен.Между книгите се мяркаха снимки,без рамка,пъхнати ей-така...

На едно от канапетата в спалнята едно време имаше стара, трикрака заешка кожа, с която децата често си играеха като втриваха пръсти в козината и и я рошеха.Кой знае какво се въртеше във въображението им тогава - можеби пипнешком търсеха в нея юздите на своя вълшебен лъв, с който щяха да полетят към приказна страна; или искаха да открият малките човечета живеещи между сивите косми, в своите градове, с блестящи църкви и дворци.Тази кожа я нямаше сега там - и никой вече не си спомяше къде е отишла.Можеби бе избягала сама,понеже не иска да седи вече на канапето без да има кой да и се порадва и да се заиграе с нея;можеби бе потърсила друг диван,у друго семейство с весели деца,чуруликащи сладкозвънно - или бе отлетяла сама към онази вълшебна страна,заедно с малките човечета,за да чака някой да я потърси - и все още чака